Марвин и сухият хляб

Мислих да споделя отдавна, но все нещо ме спираше…

Забелязали ли сте, че има едни добри хора – особено от съседите, които си нямат кучета и котки вкъщи, които винаги имат по нещо за кучето и котката на съседа? Разбрахте ли ми марвиновия словоред или да обясня? Става дума, че напоследък съм изкушаван почти всекидневно от сухия хлебец, който някои добронамерени (вярвам, че са такива) съседи пускат от терасите си… за кученцата и котенцата, които спокойно се разхождат на полянката зад блока, например. Слизам си аз да се разтъпча, да свърша важните за всеки кучешки организъм неща (1+2 – както ги наричат някои кучкари и моите момичета), а насред зелената тревица ме чака филийка сух хлебец, грижливо подхвърлен от някой съсед. В началото се радвах да видя и да си мисля, че хората мислят за мен и приятелите ми от квартала. Но после Зори и Ива ми обясниха, че никак не е добре и не е културно да се яде от земята… Хора са все пак, трябва да разбират повече и взех да ги слушам. Но то ме дърпа към хлебеца! Той ми шепне, направо ми вика: „Марвинчо, ела ме хапни!“

Ей, много силна психика трябва да има човек (куче, де!), за да издържи на изкушението, да ви кажа!

Затова реших да се обърна към тези мили съседи и да им кажа да спрат да хвърлят хляб, кокали, ябълки, компот, кюфтета и какво ли още не през терасата. Куче съм, ама то и кучетата си имат вкус, нали така? Освен всичко останало, ей на – замърсява се околната среда по този начин. А това не е никак хубаво нещо!

Виждам ги и моите момичета, как се радват на всеки нов тон пластмасови капачки за КАПАЧКИ В ДЕЙСТВИЕ, защото така хем се помага на природата да е чиста, хем на децата, които си нямат родители.

Такива ми ти работи, приятели!

Ваш, Марвин