Чували ли сте за експеримента, наречен „Войната във Виетнам“? Всичко започва от желанието на екип от лекари да констатират какъв е процентът на онези, които биха били склонни да развият пристрастяване към наркотици.
Изследванията, разбира се, били направени с мишки в Америка още през 80-те години на миналия век. Със сигурност има такива от вас, които си го спомнят.
Всичко е много просто – една мишка се поставя сама в клетка,
в която се слагат и две купички с вода. В едната има обикновена вода, а в другата – такава, пълна с кокаин или хероин. Почти при всеки експеримент онази мишка, която опита водата с наркотика, отново и отново се връща да пие от нея, докато накрая по този начин не се самоубие.
Лекарите бяха категорични в тезата си, че един-единствен е наркoтикът, които може да предизвика чак толкова силна привързаност, та 9 от 10 мишки да го търсят пак и пак, докато не умрат. И това е кокаинът. „Кокаинът може да направи същото и с вас!“ – предупреждаваха те.
Но малко по-късно един професор по психология отбелязал, че експериментът е леко странен. Мишката е оставена сама в клетката с двете купички и така тя нямало какво друго да прави, освен да се дрогира. И тогава той се замислил какво ли би се случило, ако се подходи по някакъв по-различен начин. Така сам построил истински миши рай. Раят на мишките представлявал нещо като увеселителен парк за мишки – десетки тунели, добра храна, цветни топки, приятели за компания – изобщо всичко, за което една мишка би могла да си мечтае.
Разбира се, всички мишки в парка опитали и от двете купички с вода, но резултатът бил изключително изненадващ. Мишките, които водили по-активен живот – тези, които тичали из тунелите, играли си с топките, общували със своите събратя, не харесали наркотиците. Те дори често избягвали да пият от купичката с тях и използвали изключително малки дози. Нито една от тези мишки не умряла. Докато онези, които живеели в изолация, се превърнали в наркомани и умрели.
Не е ли точно така и в реалната човешка среда?
Животът на мишките в мишия парк е аналогичен с този на хората.
Този експеримент нарекли „Войната във Виетнам“, защото според статистиката американските войници, изпратени във Виетнам, използвали наркотиците толкова често, колкото се дъвче дъвка.
Според други данни обаче цели 95% от войниците се подложили на лечение и спрели приема на наркотици веднага щом се върнали вкъщи. Просто сменили средата с по-добра и изведнъж наркотичните вещества се оказали излишни.
Според същия онзи професор по психология развитието на наркомания всъщност е резултат от падението на индивида в морален аспект. Според него наркоманията е адаптация. Тя не е човекът. Тя е негова клетка, която се развива в определени условия. И ако тези условия бъдат премахнати, то възможността човекът да се излекува е огромна. Стига да потърси своевременна помощ.
Приемете нещата така – наркоманите по улиците приличат на мишките от първия експеримент: самотни, изолирани и наркотиците са тяхната единствена утеха. А пациентът, който се лекува в болничното заведение, е като мишките от втория експеримент. Той е обкръжен от хора, които обича и които го обичат, и знае, че ще се върне у дома, за да продължи да живее. Наркотикът още е там, но обкръжението е друго.
Източник: http://centrejiva.com/
