За живота след смъртта като дърво

Малко от нас мислим за живота след смъртта. В речникът ни се срещат изрази от рода „само през трупа ми“ и „веднъж се живее“, но колко от нас го мислим реално? Колко от вас са мислили какво иска да се случи с тях после, колко от вас са говорили с близките си за този ден, който ще дойде рано или късно. Често четем книги или публикации за места, които да посетим, неща които да опитаме, които да кажем, да направим… преди да умрем. За себе си знам, че няма да кръстят на мое име университет, или улица, или теорема. По всяка вероятност за погребението ми няма да има сценарии написан от мен, както преди години Елизабет Тейлър направи. На погребението ми няма да дойдат над 300 човека, както на обикновения човек на име Уве. Нямам и собствен любим остров, на който да ме погребат като Онасис. Така, че до някаква степен нещата се опростяват. На близките си съм казала, че когато дойде моментът, органите ми да се дарят, а тялото да бъде кремирано и толкова. Сякаш темата с това се изчерпва?! Остава въпросът какво да правят с прахта. Има хора, които предпочитат да бъдат полагани до любими хора, за да са с тях завинаги във вечността, има такива които искат да бъда разпръснати на любимо място и такива, които искат да ги държат в урна у дома. Преди време моя приятелка по подобен повод, каза, че е хубаво близките да има къде да ходят и скърбят, в което също има резон. Наскоро попаднах на стартъп за био урна, който сякаш покрива очакванията ми за живота след смъртта. С две думи био урната е един красив гроб от дърво, вместо обрасла плоча с име и снимка.

Живота след смъртта като дърво

След като направих кратко проучване се оказа, че кремацията е силно разпространена в Европа. Например през 2008 г. в Швеция са кремирани 75% от починалите, в Дания 76%, във Великобритания 74%, Германия 43% и Япония 99%. Понеже никога не съм била силно религиозна, мнението на църквата по темата никога не ме е притеснявало. За това мисля, че био урнитите биха били един добър бизнес за в бъдеще. Знае ли човек, може един ден в бъдещето да има гора от био урни и да наемаме татусти да дълбаят в кората на дърветата любимата татуировка на покойника.

Био урна

Био урната е биоразградима урна от кокосова черупка, целулоза и уплътнен торф. В нея се полага прахта на човека и семе на растение или дърво по избор. Урната се заравя, а семената покълват и се превръщат в един нов живот под формата на дърво. Има варианти в които се предлагат млади дръвчета и такива със семена. Въпросната урна за която говоря се казва Bios Urn. В сайта им може да се види, че предлагат вариант за употреба във външни и вътрешни условия. Цената на варианта за външни условия е $175 – това е вариантът, който описах – съди се в двор, парк или където намерите за подходящо. Варианта за вътре е доста по-скъп (около $500), но това е защото върви с огромна 5кг саксия и устройство, което наблюдава растението и нуждите му – дали има нужда от вода или слънце. Доставката отнема около 3 месеца.

Оказа се, че в България има 1-2 фирми, които предлагат свои био урни, но някак дизайна и представянето им не успяха да ме грабнат. Винаги съм мислила, че погребението е за близките, които остават. Чувала съм, че в Дания, хората ходят на пикник на гробищата и в същия момент се опитвам да си представя това да се случи в България. Няма шанс!

Недостатъци

Разбира се в био урната има и недостатъци, като това семето да не порасне. Тогава може да се положи ново или направо малко дръвче. Ако био урната бъде засята в двора на къщата не трябва да очакваме, че къщата ще е вечно на семейството или ако е в парк, че общината няма да реши да изкорени точно това дърво. И тогава се замислям, че ако дървото е пораснало, когато всичко това стане то ще е дало своите плодове и ще е разпръснало своите семена. Това и харесвам в идеята на живот след смъртта с био урна – да се върнем обратно в природата като втори живот, било то и като дърво.